Шломо Леви: Аз съм 150 на сто българин
В 15-ти епизод на рубриката " Америка - илюзии и действителности " ще ви показва фантазията на един български евреин, който желае да види Америка от дете, с цел да се разноски в Музеите й и да й покаже своите рисунки.
Шломо Леви от дълго време е прочут в Европа посредством своите картини , художествени изложения и оформления на многочислени интернационалните търговски изложби, само че не и за американците.
Месец преди да навърши 90 година щерка му Рина Мелтон прави най-приятната изненада за рожденият му ден.
Имали ли сте фантазията да дойдете за първи път в Америка и да извършите галерия?
" Не, това е огромна изненада. Тя ми направи огромна изненада….Аз желаех да дойда в Америка и преди, само че не можех, тъй като ми желаеха доста пари. Аз имам големи рисунки. И това коства доста пари….
Рина е най-малката от 3 -те деца на Шломо . Сега тя живее в Чикаго. Не е израснала под грижите на татко си, само че пази обичта си към него. Тя е единствено на 2 годинки, когато той взема решение,че в фамилията му нещата не вървят и без да се колебае оставя първата си брачна половинка с децата и поема от Израел към Франция в гонене на фантазията си да рисува. Той към този момент е с тапия от Художествената академия в Ерусалим. Завършва с 8 награди, само че е минал през доста трудности.
Баща ми беше шивач. Малко по-късно влязох в Художествената академия в Ерусалим. Баща ми не искаше да чуе дори и след това ми каза - Аз нямам пари да заплащам.
Учителят, който реши, че аз ще бъда художник не зная какво е направил с учебното заведение, само че ме одобриха първата година да изучавам без пари. Първата година аз спях в градската градина. Нямах пари, нямах нищо. Даже не съм ял всеки ден. Бях толкоз влезнал в този свят, че не мислех дори за ястие. Това беше първата година. Не говорех още езика, нямах пари, позор ме беше да желая. Седях до заведенията за хранене, миришех миризмите, ядях една дребна питка със затворени очи. Миришех и си мислех, че хапвам.
Един ден стопанина на ресторанта, той беше евреин , излезе на открито с бялата си килимявка и ми сподели: - Абе момче ти какво правиш тука. Всеки ден те виждам тука на обед? Аз му споделям,че аз замирисвам миризмите и хапвам по този начин, тъй като нямам пари. Той ми сподели: - Така ли?! Влез и от днеска ще ядеш когато си искаш при мене без пари, без нищо. Само ще влезеш и ще ядеш. Какво правиш? - Аз му споделих, че изучавам в Академията и той сподели, че и той е художник . Наистина, като влязох вътре видях огромни платна с картини рисувал е параходи. Аз му споделих, че има неточности, а той ми сподели: - Ти ще ме учиш да рисувам и идваш и ядеш. И по този начин 3 години всеки ден. Сутрин, обяд и вечер...
Завърших Академията и поканих моите родители да дойдат , тъй като 4 години те не ме бяха виждали и чували, пристигнаха, по този начин срамежливи сред хората. Започнаха да раздават дипломите. Извикаха ме 8 пъти. Получих 8 награди за работата си .
Отивам при тях. Дипломите си ги държа по този начин в ръката. Майка ми скочи да ме целува. Аз споделям на татко ми: Татко, какво мислиш в този момент, ще мога ли да бъда чистач? Той ми сподели:- Ти си потвърдил едно нещо доста значимо,че си бил добър възпитаник , само че същинското учебно заведение е навънка! ", описа още пред БНР Шломо Леви.
В Израел постигнахте това, което мечтаехте. Завършихте учебно заведение, започнахте да рисувате, направихте студио…Не беше ли задоволително?
Станах към този момент огромен, фамозен. Работех за министерствата. Изпратиха ме в странство. Бях в Хелзинки, в Копенхаген, във Виена, описа за " Закуска на тревата " Шломо Леви.
В 15 епизод на руриката " Америка - илюзии и действителности " ви срещнах с художника Шломо Леви, роден в Провадия, изселил се с родителите си преди 75 години в Израел , от 50 години живеещ в Париж. На 90 години той сбъдна фантазията си да направи галерия в Америка посредством щерка си Рина и посредством българите, които живеят в Чикаго.
Още по тематиката в звуковия файл.
По обявата работи: Гергана Хрисчева
Шломо Леви от дълго време е прочут в Европа посредством своите картини , художествени изложения и оформления на многочислени интернационалните търговски изложби, само че не и за американците.
Месец преди да навърши 90 година щерка му Рина Мелтон прави най-приятната изненада за рожденият му ден.
Имали ли сте фантазията да дойдете за първи път в Америка и да извършите галерия?
" Не, това е огромна изненада. Тя ми направи огромна изненада….Аз желаех да дойда в Америка и преди, само че не можех, тъй като ми желаеха доста пари. Аз имам големи рисунки. И това коства доста пари….
Рина е най-малката от 3 -те деца на Шломо . Сега тя живее в Чикаго. Не е израснала под грижите на татко си, само че пази обичта си към него. Тя е единствено на 2 годинки, когато той взема решение,че в фамилията му нещата не вървят и без да се колебае оставя първата си брачна половинка с децата и поема от Израел към Франция в гонене на фантазията си да рисува. Той към този момент е с тапия от Художествената академия в Ерусалим. Завършва с 8 награди, само че е минал през доста трудности.
Баща ми беше шивач. Малко по-късно влязох в Художествената академия в Ерусалим. Баща ми не искаше да чуе дори и след това ми каза - Аз нямам пари да заплащам.
Учителят, който реши, че аз ще бъда художник не зная какво е направил с учебното заведение, само че ме одобриха първата година да изучавам без пари. Първата година аз спях в градската градина. Нямах пари, нямах нищо. Даже не съм ял всеки ден. Бях толкоз влезнал в този свят, че не мислех дори за ястие. Това беше първата година. Не говорех още езика, нямах пари, позор ме беше да желая. Седях до заведенията за хранене, миришех миризмите, ядях една дребна питка със затворени очи. Миришех и си мислех, че хапвам.
Един ден стопанина на ресторанта, той беше евреин , излезе на открито с бялата си килимявка и ми сподели: - Абе момче ти какво правиш тука. Всеки ден те виждам тука на обед? Аз му споделям,че аз замирисвам миризмите и хапвам по този начин, тъй като нямам пари. Той ми сподели: - Така ли?! Влез и от днеска ще ядеш когато си искаш при мене без пари, без нищо. Само ще влезеш и ще ядеш. Какво правиш? - Аз му споделих, че изучавам в Академията и той сподели, че и той е художник . Наистина, като влязох вътре видях огромни платна с картини рисувал е параходи. Аз му споделих, че има неточности, а той ми сподели: - Ти ще ме учиш да рисувам и идваш и ядеш. И по този начин 3 години всеки ден. Сутрин, обяд и вечер...
Завърших Академията и поканих моите родители да дойдат , тъй като 4 години те не ме бяха виждали и чували, пристигнаха, по този начин срамежливи сред хората. Започнаха да раздават дипломите. Извикаха ме 8 пъти. Получих 8 награди за работата си .
Отивам при тях. Дипломите си ги държа по този начин в ръката. Майка ми скочи да ме целува. Аз споделям на татко ми: Татко, какво мислиш в този момент, ще мога ли да бъда чистач? Той ми сподели:- Ти си потвърдил едно нещо доста значимо,че си бил добър възпитаник , само че същинското учебно заведение е навънка! ", описа още пред БНР Шломо Леви.
В Израел постигнахте това, което мечтаехте. Завършихте учебно заведение, започнахте да рисувате, направихте студио…Не беше ли задоволително?
Станах към този момент огромен, фамозен. Работех за министерствата. Изпратиха ме в странство. Бях в Хелзинки, в Копенхаген, във Виена, описа за " Закуска на тревата " Шломо Леви.
В 15 епизод на руриката " Америка - илюзии и действителности " ви срещнах с художника Шломо Леви, роден в Провадия, изселил се с родителите си преди 75 години в Израел , от 50 години живеещ в Париж. На 90 години той сбъдна фантазията си да направи галерия в Америка посредством щерка си Рина и посредством българите, които живеят в Чикаго.
Още по тематиката в звуковия файл.
По обявата работи: Гергана Хрисчева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ